7 jul 2010, 22:54

Стриптийз

793 0 7

 

Разсъбличам бавно душата си

в ритъм с някакъв странен блус,

от оркестъра тихо подмятат:

– Как можа да стигнеш до тук?

 

- Безссссссрамница –  съска със злоба

познайница стара – змия,

и пренарежда живота ми

със своя малък аршин във ръка.

 

Синовете ми гледат учудени –

не ме познават така,

до вчера бях целомъдрена,

тиха, кротка и много добра.

 

А аз продължавам, не спирам,

гръб обръщам на един пуритан -

лицемерът от гняв посинява,

заклеймява, ругае във транс. 

 

Хор писък извива в кресчендо,

задавя се в плюнки и смрад,

- Ето, вижте я! Тя е виновна!

Забравила е всякакъв срам!

 

На оркестъра махвам:

– Я спрете! Продължавам нататък сама!

захвърлила старите дрипи,

вървя си без свян...

по душа.

 

 

-------------------------------------------

www.spiritofburgas.web244.com

-------------------------------------------

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Соня Емануилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...