Rondissima (Соня Емануилова)
111 696
7.07.2010 г., 22:54 ч.

Стриптийз 

  Поезия » Философска
622 0 7

 

Разсъбличам бавно душата си

в ритъм с някакъв странен блус,

от оркестъра тихо подмятат:

– Как можа да стигнеш до тук?

 

- Безссссссрамница –  съска със злоба

познайница стара – змия,

и пренарежда живота ми

със своя малък аршин във ръка.

 

Синовете ми гледат учудени –

не ме познават така,

до вчера бях целомъдрена,

тиха, кротка и много добра.

 

А аз продължавам, не спирам,

гръб обръщам на един пуритан -

лицемерът от гняв посинява,

заклеймява, ругае във транс. 

 

Хор писък извива в кресчендо,

задавя се в плюнки и смрад,

- Ето, вижте я! Тя е виновна!

Забравила е всякакъв срам!

 

На оркестъра махвам:

– Я спрете! Продължавам нататък сама!

захвърлила старите дрипи,

вървя си без свян...

по душа.

 

 

-------------------------------------------

www.spiritofburgas.web244.com

-------------------------------------------

 

 

 

 

 

 

© Соня Емануилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??