Стриптийз
Разсъбличам бавно душата си
в ритъм с някакъв странен блус,
от оркестъра тихо подмятат:
– Как можа да стигнеш до тук?
- Безссссссрамница – съска със злоба
познайница стара – змия,
и пренарежда живота ми
със своя малък аршин във ръка.
Синовете ми гледат учудени –
не ме познават така,
до вчера бях целомъдрена,
тиха, кротка и много добра.
А аз продължавам, не спирам,
гръб обръщам на един пуритан -
лицемерът от гняв посинява,
заклеймява, ругае във транс.
Хор писък извива в кресчендо,
задавя се в плюнки и смрад,
- Ето, вижте я! Тя е виновна!
Забравила е всякакъв срам!
На оркестъра махвам:
– Я спрете! Продължавам нататък сама!
захвърлила старите дрипи,
вървя си без свян...
по душа.
-------------------------------------------
www.spiritofburgas.web244.com
-------------------------------------------
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Емануилова Всички права запазени
