Разсъбличам бавно душата си
в ритъм с някакъв странен блус,
от оркестъра тихо подмятат:
– Как можа да стигнеш до тук?
- Безссссссрамница – съска със злоба
познайница стара – змия,
и пренарежда живота ми
със своя малък аршин във ръка.
Синовете ми гледат учудени –
не ме познават така,
до вчера бях целомъдрена,
тиха, кротка и много добра. ...