17 jun 2009, 12:15

Стриптизьорка

  Poesía » Civil
1.5K 0 25

Сега съм само гола стриптизьорка.

Джо Кокър ме разклаща с дрезгав глас.

Наоколо е леш - тълпата порка

с утайка във очите, с глад за страст.

 

Огъвам се във танц, шумят банкноти -

изгубили цвета си от ръце,

Джо Кокър продължава да боботи,

а ханшът ми- осморки да плете.

 

Кикотят се озъбени хиени,

надушват как душата ми хрипти -

с муцуни в мойта плът и мойте вени

ще бъркат, като спре да ме боли...

 

Танцувам като пламък. За последно.

Джо Кокър ме изпраща с мощен рев...

Най-после и перчемът ти се мерна,

да тръгваме от този стар кенеф...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...