17 jun 2009, 12:15

Стриптизьорка 

  Poesía » Civil
1165 0 25

Сега съм само гола стриптизьорка.

Джо Кокър ме разклаща с дрезгав глас.

Наоколо е леш - тълпата порка

с утайка във очите, с глад за страст.

 

Огъвам се във танц, шумят банкноти -

изгубили цвета си от ръце,

Джо Кокър продължава да боботи,

а ханшът ми- осморки да плете.

 

Кикотят се озъбени хиени,

надушват как душата ми хрипти -

с муцуни в мойта плът и мойте вени

ще бъркат, като спре да ме боли...

 

Танцувам като пламък. За последно.

Джо Кокър ме изпраща с мощен рев...

Най-после и перчемът ти се мерна,

да тръгваме от този стар кенеф...

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??