17.06.2009 г., 12:15

Стриптизьорка

1.5K 0 25

Сега съм само гола стриптизьорка.

Джо Кокър ме разклаща с дрезгав глас.

Наоколо е леш - тълпата порка

с утайка във очите, с глад за страст.

 

Огъвам се във танц, шумят банкноти -

изгубили цвета си от ръце,

Джо Кокър продължава да боботи,

а ханшът ми- осморки да плете.

 

Кикотят се озъбени хиени,

надушват как душата ми хрипти -

с муцуни в мойта плът и мойте вени

ще бъркат, като спре да ме боли...

 

Танцувам като пламък. За последно.

Джо Кокър ме изпраща с мощен рев...

Най-после и перчемът ти се мерна,

да тръгваме от този стар кенеф...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...