Jun 17, 2009, 12:15 PM

Стриптизьорка

  Poetry » Civic
1.5K 0 25

Сега съм само гола стриптизьорка.

Джо Кокър ме разклаща с дрезгав глас.

Наоколо е леш - тълпата порка

с утайка във очите, с глад за страст.

 

Огъвам се във танц, шумят банкноти -

изгубили цвета си от ръце,

Джо Кокър продължава да боботи,

а ханшът ми- осморки да плете.

 

Кикотят се озъбени хиени,

надушват как душата ми хрипти -

с муцуни в мойта плът и мойте вени

ще бъркат, като спре да ме боли...

 

Танцувам като пламък. За последно.

Джо Кокър ме изпраща с мощен рев...

Най-после и перчемът ти се мерна,

да тръгваме от този стар кенеф...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...