Струна
Струната трепти,
звуци разпилява,
политат и се губят
в безкрайния ефир,
вятър ги поема,
с тях се забавлява,
а после ги оставя
сякаш не е бил.
Мелодията нежно
влюбени прегръща,
самотникът отчаян
вижда светлина,
синът сгрешил
при майката завръща,
изгубеният път намира
в нощната тъма.
Дали е струна
или пулсът на сърцето,
а звуците
са неговата топлина,
усещаме я
сякаш идва от небето
и ражда Вярата
в човешката душа.
Декември, 2016
Варна, Гавраил
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados
