Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
308 8117
10.12.2016 г., 23:46 ч.

Струна 

  Поезия » Друга
249 3 8

Струната трепти,

                звуци разпилява,

политат и се губят

                в безкрайния ефир,

вятър ги поема,

                с тях се забавлява,

а после ги оставя

                сякаш не е бил.

 

Мелодията нежно

                 влюбени прегръща,

самотникът отчаян 

                 вижда светлина,

синът сгрешил

                 при майката завръща,

изгубеният път намира

                 в нощната тъма.

 

Дали е струна

                 или пулсът на сърцето,

а звуците 

                 са неговата топлина,

усещаме я

                 сякаш идва от небето

и ражда Вярата

                 в човешката душа.

 

Декември, 2016

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Когато сте на моята страница ежедневието е разчупено и светът по интересен.
    Благодаря ви Силвия,Еси,Таня,Сеси,Руми,Гаврил,Владимир.Желая ви хубави зимни дни!
  • Чудесен стих, Гавраил!
  • 3 (!!!) удивителни, 5 звезди и 1 в любими. Поздравления за творбата!
  • Очарована съм, Гавраил! Убедена съм, че тази нежна мелодия идва от струната на сърцето, защото само там може да се зароди истинската обич и вяра!
  • Много ми хареса!
  • Много хубав , пълен с вяра и надежда стих!!
  • Прекрасно е!!!
  • Хареса ми,поздравления!
Предложения
: ??:??