Струната трепти,
звуци разпилява,
политат и се губят
в безкрайния ефир,
вятър ги поема,
с тях се забавлява,
а после ги оставя
сякаш не е бил.
Мелодията нежно
влюбени прегръща,
самотникът отчаян
вижда светлина,
синът сгрешил
при майката завръща,
изгубеният път намира
в нощната тъма.
Дали е струна
или пулсът на сърцето,
а звуците
са неговата топлина,
усещаме я
сякаш идва от небето
и ражда Вярата
в човешката душа.
Декември, 2016
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
