Струната на моите послания
бе силна, бе звучна, бе толкова лирична...
Създадена необичайно,
подхранвана с дни.
Песните и бяха чувствени
и мелодични,
съхранени, заживели в мечти.
Тези мечти обрисувах в ухание,
подсилвах ги с най-красивите
и нежни цветове.
Всеки ден бе нов трепет
и желание, бе идилия
на моето закопняло сърце.
И свири дълго, създаде свои песни,
които докосваха в дълбочина.
Нюансите им бяха
безкрайно интересни.
Ала струната се скъса
от настъпилата тежка
тишина...
aвгуст 2011г.
© З. Райкова Todos los derechos reservados
Taня Мезева- Да,така е, не изхвърляме инструмента, и дори, и с болка, и разочарование, ние търсим добрата смяна... Все се надяваме да се получи по-добро звучене и от първоначалните струни... Написала си го чудесно!
mili_bg - Благодаря ти! Радвам се, че успява да ви докосне в дълбочина. За мен това е огромно признание. С вас се ражда една нова специална струна в сърцето ми...
elenasim1 - Аз се надявам тишината ми да не е чак толкова голяма...стигат ми и малките, но чести нейни проявления... Поздрав и за Вас!
myanakieva - Благодаря много! А вие докосвате мен...
В тази моя несъвършена тишина, толкова силно се нуждая от светлина, която да ми покаже пътя към усмихнати очи...
marie1 - Сърцето ми е в очакване на тези по-красиви и по-нежни мелодии, ала тъгува... Кой ли способен да го излекува? В тази тягостна тишина, аз търся своя замечтан уют и малко топлина, където да се приютя...
Благодаря ви за красивите думи и оценки, но най-вече за сърдечните пожелания! Бъдете винаги усмихнати и силни!