Струната на моите послания
Струната на моите послания
бе силна, бе звучна, бе толкова лирична...
Създадена необичайно,
подхранвана с дни.
Песните и бяха чувствени
и мелодични,
съхранени, заживели в мечти.
Тези мечти обрисувах в ухание,
подсилвах ги с най-красивите
и нежни цветове.
Всеки ден бе нов трепет
и желание, бе идилия
на моето закопняло сърце.
И свири дълго, създаде свои песни,
които докосваха в дълбочина.
Нюансите им бяха
безкрайно интересни.
Ала струната се скъса
от настъпилата тежка
тишина...
aвгуст 2011г.
© З. Райкова All rights reserved.