Стряскащо

Poesía » Otra

888 2 2

Сезонът на желанията свърши.

Разпокъсаха душата ми.

Няма събиране.

А те ръцете... са същите...

и се хлъзгат годините,

превръщат се в минало...

Няма какво да докоснеш назад,

дори да стои във очите ти.

Отдавна не трепва стомахът.

Само две загниващи ябълки

се въргалят в краката ми,

защо ли ги гледам с погнуса...

и знаеш ли какво е тъй стряскащо –

сам да се направиш за смях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Fabiana (Галя Николова)

Режисурата е такава ... хихихи ... благодаря Стойчо!

2018-01-31T14:04:27+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Самоиронията е чиста форма на поетичен мизансцен...

2018-01-31T07:10:31+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0