Стряскащо
Сезонът на желанията свърши.
Разпокъсаха душата ми.
Няма събиране.
А те ръцете... са същите...
и се хлъзгат годините,
превръщат се в минало...
Няма какво да докоснеш назад,
дори да стои във очите ти.
Отдавна не трепва стомахът.
Само две загниващи ябълки
се въргалят в краката ми,
защо ли ги гледам с погнуса...
и знаеш ли какво е тъй стряскащо –
сам да се направиш за смях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галя Николова Все права защищены
