Стряскащо

30 янв. 2018 г., 23:09

Поэзия » Другая

517 1 2

Сезонът на желанията свърши.

Разпокъсаха душата ми.

Няма събиране.

А те ръцете... са същите...

и се хлъзгат годините,

превръщат се в минало...

Няма какво да докоснеш назад,

дори да стои във очите ти.

Отдавна не трепва стомахът.

Само две загниващи ябълки

се въргалят в краката ми,

защо ли ги гледам с погнуса...

и знаеш ли какво е тъй стряскащо –

сам да се направиш за смях.

Fabiana (Галя Николова)

2018-01-31T14:04:27+02:00

Режисурата е такава ... хихихи ... благодаря Стойчо!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-01-31T07:10:31+02:00

Самоиронията е чиста форма на поетичен мизансцен...