Сезонът на желанията свърши.
Разпокъсаха душата ми.
Няма събиране.
А те ръцете... са същите...
и се хлъзгат годините,
превръщат се в минало...
Няма какво да докоснеш назад,
дори да стои във очите ти.
Отдавна не трепва стомахът.
Само две загниващи ябълки
се въргалят в краката ми,
защо ли ги гледам с погнуса...
и знаеш ли какво е тъй стряскащо –
сам да се направиш за смях.
© Галя Николова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
