Jan 30, 2018, 11:09 PM

Стряскащо

  Poetry » Other
885 2 2

Сезонът на желанията свърши.

Разпокъсаха душата ми.

Няма събиране.

А те ръцете... са същите...

и се хлъзгат годините,

превръщат се в минало...

Няма какво да докоснеш назад,

дори да стои във очите ти.

Отдавна не трепва стомахът.

Само две загниващи ябълки

се въргалят в краката ми,

защо ли ги гледам с погнуса...

и знаеш ли какво е тъй стряскащо –

сам да се направиш за смях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...