Сезонът на желанията свърши.
Разпокъсаха душата ми.
Няма събиране.
А те ръцете... са същите...
и се хлъзгат годините,
превръщат се в минало...
Няма какво да докоснеш назад,
дори да стои във очите ти.
Отдавна не трепва стомахът.
Само две загниващи ябълки
се въргалят в краката ми,
защо ли ги гледам с погнуса...
и знаеш ли какво е тъй стряскащо –
сам да се направиш за смях.
© Галя Николова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
