Стрък в пустиня

Пусто и празно,

като петък следобед…

Навсякъде разум

и нищо разголено.

На духа му се пее -

сред миражи и глупости.

Подхвърли му песен -

ще я грабне по кучешки.

Не му трябват зрители -

петък следобед е.

Къде? Къде да се скрием?

Хм… да поговорим!...

Пък от дума на дума, -

от песен на песен,

с малко повечко дух

и телата ще смесим.

Като огнена сплав -

кълбо от метали…

След първичния пламък

искам да те погаля…