Пусто и празно,
като петък следобед…
Навсякъде разум
и нищо разголено.
На духа му се пее -
сред миражи и глупости.
Подхвърли му песен -
ще я грабне по кучешки.
Не му трябват зрители -
петък следобед е.
Къде? Къде да се скрием?
Хм… да поговорим!...
Пък от дума на дума, -
от песен на песен,
с малко повечко дух
и телата ще смесим.
Като огнена сплав -
кълбо от метали…
След първичния пламък
искам да те погаля…
© Красимир Чернев Всички права запазени