pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
10 abr 2018, 19:24

Стръкче душа 

  Poesía » Del paisaje
901 6 15

Снежното в нас се стопява,

бликват пречистени мислите.

Стръкче душа избуява,

нова надежда разлистило.

 

Слънчева брошка от спомен

пак е закичила дните ни.

Цветни минути отронват

звън, броенично наситен.

 

Облак, рамкиран със злато,

топли дъха на небето ни.

Март отброява в карати

чувства, от нас непрошепнати.

 

Влезли във светлата орбита

на чудесата - различни сме.

Питайте себе си можем ли

стръкче душа да обичаме.

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Али, моля да ме извиниш, че чак сега видях коментара ти! Не мога да оставя без отговор милите ти думи! Благодаря ти за тях!
  • А този ефирен твой стих, Мария като пролетен вятър погали нежно душата ми...Благодаря за удоволствието! Поставям в любими! Бъди благословена!
  • Дано доброто се разлисти,
    да станем със души по-чисти!
    Усмихваш деня ми с присъствието си, Стенли!
  • Оптимистично за сезона, чието разлистване се надяваме да се предаде и на нас! Поздравления, Мария!
  • Благодаря ти, Роби!
  • Почитания, Мария!...
  • Разбирам, че това ти е харесало най-много, Вал, радва ме всяко твое посещение на страничката ми!
  • Март отброява в карати

    чувства, от нас непрошепнати.
  • Попих думите ти с радост! Благодаря, че не ме подминаваш и винаги оставаш затрогващ коментар, Райне!
  • Стръкче за душа...прекрасна аналогия...Всеки път при теб нещо си откривам! Благодаря ти!
  • Надявам се, че е така, попила надежда от името ти!
    Радвам се, че ме посети, благодаря за коментара, Наде!
  • Много е красиво, Марийче!
  • Радва ме всяка ваша дума, приятели! Това стръкче намерих в старите си архиви и реших да ви го покажа. Имало е защо! Светла седмица ви желая!
  • "Слънчева брошка от спомен пак е закичила дните ни...
    Питайте себе си можем ли стръкче душа да обичаме."

    Красиви и много поетични редове, насищащи с нетривиалност тъканта на това чудесно стихотворение. "Стръкче душа" - не ми е минавало през ум, а е естествено и вдъхновяващо. Поздравление, Мария!
  • "Стръкче душа избуява,
    нова надежда разлистило."

    Прекрасно е, Мими!
Propuestas
: ??:??