Стръкче душа
Снежното в нас се стопява,
бликват пречистени мислите.
Стръкче душа избуява,
нова надежда разлистило.
Слънчева брошка от спомен
пак е закичила дните ни.
Цветни минути отронват
звън, броенично наситен.
Облак, рамкиран със злато,
топли дъха на небето ни.
Март отброява в карати
чувства, от нас непрошепнати.
Влезли във светлата орбита
на чудесата - различни сме.
Питайте себе си можем ли
стръкче душа да обичаме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
