27 jun 2009, 0:07

Стръмният път на живота

  Poesía » Otra
592 0 1

   Един човек, добре познат, се скиташе из мрачната гора.

   Един човек, сразен и тъжен, мислеше, обзет от самота.

   И тоя същия човечец дрипав, с натежало минало,  

   бродеше в оная вечна тъмнина.

   Сам, измъчен, гледаше голямата луна.

   Крачеше прегърбен от сртъмния път на живота.

   Печален ден, безкрайната тъга, обливаха го със сълзи.

   Един човек, от болката притиснат, изживяваше последните си дни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много тъжно стихотворение за младо и красиво момиче. Тъжно, но силно! Поздравявам те!
    п.с. Пиши по-ведро . Успех! и поправи "Крачеше прегърбен от сртъмния път на живота."

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...