27 jun 2009, 0:07

Стръмният път на живота 

  Poesía » Otra
486 0 1

   Един човек, добре познат, се скиташе из мрачната гора.

   Един човек, сразен и тъжен, мислеше, обзет от самота.

   И тоя същия човечец дрипав, с натежало минало,  

   бродеше в оная вечна тъмнина.

   Сам, измъчен, гледаше голямата луна.

   Крачеше прегърбен от сртъмния път на живота.

   Печален ден, безкрайната тъга, обливаха го със сълзи.

   Един човек, от болката притиснат, изживяваше последните си дни!

© Анна Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много тъжно стихотворение за младо и красиво момиче. Тъжно, но силно! Поздравявам те!
    п.с. Пиши по-ведро . Успех! и поправи "Крачеше прегърбен от сртъмния път на живота."
Propuestas
: ??:??