Един човек, добре познат, се скиташе из мрачната гора.
Един човек, сразен и тъжен, мислеше, обзет от самота.
И тоя същия човечец дрипав, с натежало минало,
бродеше в оная вечна тъмнина.
Сам, измъчен, гледаше голямата луна.
Крачеше прегърбен от сртъмния път на живота.
Печален ден, безкрайната тъга, обливаха го със сълзи.
Един човек, от болката притиснат, изживяваше последните си дни!