Jun 27, 2009, 12:07 AM

Стръмният път на живота 

  Poetry » Other
469 0 1

   Един човек, добре познат, се скиташе из мрачната гора.

   Един човек, сразен и тъжен, мислеше, обзет от самота.

   И тоя същия човечец дрипав, с натежало минало,  

   бродеше в оная вечна тъмнина.

   Сам, измъчен, гледаше голямата луна.

   Крачеше прегърбен от сртъмния път на живота.

   Печален ден, безкрайната тъга, обливаха го със сълзи.

   Един човек, от болката притиснат, изживяваше последните си дни!

© Анна Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много тъжно стихотворение за младо и красиво момиче. Тъжно, но силно! Поздравявам те!
    п.с. Пиши по-ведро . Успех! и поправи "Крачеше прегърбен от сртъмния път на живота."
Random works
: ??:??