Сцена

Като изпята фалшиво фраза,

монета, звъннала в облог,

летяща към "факта свършен" ваза,

сценарий с тъжен епилог.

Като безлунен кучешки вой,

картина на опразнен дом,

като присъда улична - "Той",

живот - същински идиом.

На сцената - безброй статисти

и ни един актьор за Цар.

А дяволите нечестивци,

над дните мои хвърлят зар.