Nov 22, 2025, 8:01 PM

Сцена

  Poetry
163 1 0

Като изпята фалшиво фраза,

монета, звъннала в облог,

летяща към "факта свършен" ваза,

сценарий с тъжен епилог.

 

Като безлунен кучешки вой,

картина на опразнен дом,

като присъда улична - "Той",

живот - същински идиом.

 

На сцената - безброй статисти

и ни един актьор за Цар.

А дяволите нечестивци,

над дните мои хвърлят зар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Димитров All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...