Сцена
167
1
0
Като изпята фалшиво фраза,
монета, звъннала в облог,
летяща към "факта свършен" ваза,
сценарий с тъжен епилог.
Като безлунен кучешки вой,
картина на опразнен дом,
като присъда улична - "Той",
живот - същински идиом.
На сцената - безброй статисти
и ни един актьор за Цар.
А дяволите нечестивци,
над дните мои хвърлят зар.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Димитров Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
