Сцена
161
1
0
Като изпята фалшиво фраза,
монета, звъннала в облог,
летяща към "факта свършен" ваза,
сценарий с тъжен епилог.
Като безлунен кучешки вой,
картина на опразнен дом,
като присъда улична - "Той",
живот - същински идиом.
На сцената - безброй статисти
и ни един актьор за Цар.
А дяволите нечестивци,
над дните мои хвърлят зар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
