9 oct 2006, 11:42

СТУД

  Poesía
850 0 4
студена е ръката
студена е реката
студено е морето
студено е небето
студено е и твоето сърце

аз исках просто любовта ти
а не да бъда на врата ти
очите ти да бъдат само мои
а моите да вземеш като свои
аз исках едно едничко нещо
а не отрицанието ти зловещо
аз исках само шанс едничък
да ти докажа колко съм добричак
шанса на живота може би
но ти не даде го… уви…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех... жалко за момчето...
  • постарах се , даже повече от колко трябваше но нали знаеш , за това нещо трябват двама

    ПП: това е старо стихче и е за друго момиче , не е за италиянката
  • ДобричЪк.....
    тъжна е несподелената....
    но не и се оправдавай...
    а търсейки забравяй
  • Не винаги възможно е това ...
    дори и да достига до нас зова.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...