9 oct 2006, 11:42

СТУД 

  Poesía
640 0 4
студена е ръката
студена е реката
студено е морето
студено е небето
студено е и твоето сърце

аз исках просто любовта ти
а не да бъда на врата ти
очите ти да бъдат само мои
а моите да вземеш като свои
аз исках едно едничко нещо
а не отрицанието ти зловещо
аз исках само шанс едничък
да ти докажа колко съм добричак
шанса на живота може би
но ти не даде го… уви…

© Стоян Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ех... жалко за момчето...
  • постарах се , даже повече от колко трябваше но нали знаеш , за това нещо трябват двама

    ПП: това е старо стихче и е за друго момиче , не е за италиянката
  • ДобричЪк.....
    тъжна е несподелената....
    но не и се оправдавай...
    а търсейки забравяй
  • Не винаги възможно е това ...
    дори и да достига до нас зова.

    Поздрав и усмивка.
Propuestas
: ??:??