9.10.2006 г., 11:42

СТУД

847 0 4
студена е ръката
студена е реката
студено е морето
студено е небето
студено е и твоето сърце

аз исках просто любовта ти
а не да бъда на врата ти
очите ти да бъдат само мои
а моите да вземеш като свои
аз исках едно едничко нещо
а не отрицанието ти зловещо
аз исках само шанс едничък
да ти докажа колко съм добричак
шанса на живота може би
но ти не даде го… уви…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех... жалко за момчето...
  • постарах се , даже повече от колко трябваше но нали знаеш , за това нещо трябват двама

    ПП: това е старо стихче и е за друго момиче , не е за италиянката
  • ДобричЪк.....
    тъжна е несподелената....
    но не и се оправдавай...
    а търсейки забравяй
  • Не винаги възможно е това ...
    дори и да достига до нас зова.

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...