Oct 9, 2006, 11:42 AM

СТУД

  Poetry
849 0 4
студена е ръката
студена е реката
студено е морето
студено е небето
студено е и твоето сърце

аз исках просто любовта ти
а не да бъда на врата ти
очите ти да бъдат само мои
а моите да вземеш като свои
аз исках едно едничко нещо
а не отрицанието ти зловещо
аз исках само шанс едничък
да ти докажа колко съм добричак
шанса на живота може би
но ти не даде го… уви…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех... жалко за момчето...
  • постарах се , даже повече от колко трябваше но нали знаеш , за това нещо трябват двама

    ПП: това е старо стихче и е за друго момиче , не е за италиянката
  • ДобричЪк.....
    тъжна е несподелената....
    но не и се оправдавай...
    а търсейки забравяй
  • Не винаги възможно е това ...
    дори и да достига до нас зова.

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...