3 ene 2010, 0:50

Студ... 

  Poesía » De amor
2792 5 19

Сякаш в тъмното лутах се с теб посред нощ под звездите,

като сърп се въртеше луната и режеше тях,

сякаш злато в небето изсипах и то бе в очите ти,

като малко дете те съборих във мокрия сняг.


И по-хладен снегът бе след всяка  красива минута,

със гореща целувка стопих го в прозрачна роса;

все по-страшни минутите бързо в години се трупаха,

аз те търсих под преспите сам, като в детска мечта.


Беше страшно - изгубих отново любимо момиче,

сякаш маска, лицето ми бе се сковало в бетон;

като ручей сълзите ми бавно се стичаха, стичаха...

аз заспах уморен на земята... студено легло.





© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??