Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
3.01.2010 г., 0:50 ч.

Студ... 

  Поезия » Любовна
2771 5 19

Сякаш в тъмното лутах се с теб посред нощ под звездите,

като сърп се въртеше луната и режеше тях,

сякаш злато в небето изсипах и то бе в очите ти,

като малко дете те съборих във мокрия сняг.


И по-хладен снегът бе след всяка  красива минута,

със гореща целувка стопих го в прозрачна роса;

все по-страшни минутите бързо в години се трупаха,

аз те търсих под преспите сам, като в детска мечта.


Беше страшно - изгубих отново любимо момиче,

сякаш маска, лицето ми бе се сковало в бетон;

като ручей сълзите ми бавно се стичаха, стичаха...

аз заспах уморен на земята... студено легло.





© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??