Студ...
Сякаш в тъмното лутах се с теб посред нощ под звездите,
като сърп се въртеше луната и режеше тях,
сякаш злато в небето изсипах и то бе в очите ти,
като малко дете те съборих във мокрия сняг.
И по-хладен снегът бе след всяка красива минута,
със гореща целувка стопих го в прозрачна роса;
все по-страшни минутите бързо в години се трупаха,
аз те търсих под преспите сам, като в детска мечта.
Беше страшно - изгубих отново любимо момиче,
сякаш маска, лицето ми бе се сковало в бетон;
като ручей сълзите ми бавно се стичаха, стичаха...
аз заспах уморен на земята... студено легло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
