Студ...
Сякаш в тъмното лутах се с теб посред нощ под звездите,
като сърп се въртеше луната и режеше тях,
сякаш злато в небето изсипах и то бе в очите ти,
като малко дете те съборих във мокрия сняг.
И по-хладен снегът бе след всяка красива минута,
със гореща целувка стопих го в прозрачна роса;
все по-страшни минутите бързо в години се трупаха,
аз те търсих под преспите сам, като в детска мечта.
Беше страшно - изгубих отново любимо момиче,
сякаш маска, лицето ми бе се сковало в бетон;
като ручей сълзите ми бавно се стичаха, стичаха...
аз заспах уморен на земята... студено легло.
© Димитър Димчев All rights reserved.
