17 dic 2007, 9:30

Студ

  Poesía
1.2K 0 7

Свободата  ни е окована като птица,

останала без своите крила,

сърцата ни са вплетени без смисъл,

и няма нищо вече между нас.

 

Докосването ти вече е студено,

душата ти е сложен кръстопът,

но път към мене не намерил,

какво ти струва да потърсиш друг...

 

Коя ли друга обич някъде те търси,

коя ли друга обич нейде си ранил,

коя ли друга обич в очите ти безмълвни

е търсила утеха, но уви...

 

Сърцата ни са толкова студени

и вече не туптят в едно,

останали ти нещо да ги стоплиш

или  всичко е загубено, защо?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...