17 dic 2007, 9:30

Студ

  Poesía
1.2K 0 7

Свободата  ни е окована като птица,

останала без своите крила,

сърцата ни са вплетени без смисъл,

и няма нищо вече между нас.

 

Докосването ти вече е студено,

душата ти е сложен кръстопът,

но път към мене не намерил,

какво ти струва да потърсиш друг...

 

Коя ли друга обич някъде те търси,

коя ли друга обич нейде си ранил,

коя ли друга обич в очите ти безмълвни

е търсила утеха, но уви...

 

Сърцата ни са толкова студени

и вече не туптят в едно,

останали ти нещо да ги стоплиш

или  всичко е загубено, защо?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...