17 dic 2007, 9:30

Студ

  Poesía
1.2K 0 7

Свободата  ни е окована като птица,

останала без своите крила,

сърцата ни са вплетени без смисъл,

и няма нищо вече между нас.

 

Докосването ти вече е студено,

душата ти е сложен кръстопът,

но път към мене не намерил,

какво ти струва да потърсиш друг...

 

Коя ли друга обич някъде те търси,

коя ли друга обич нейде си ранил,

коя ли друга обич в очите ти безмълвни

е търсила утеха, но уви...

 

Сърцата ни са толкова студени

и вече не туптят в едно,

останали ти нещо да ги стоплиш

или  всичко е загубено, защо?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...