17.12.2007 г., 9:30

Студ

1.2K 0 7

Свободата  ни е окована като птица,

останала без своите крила,

сърцата ни са вплетени без смисъл,

и няма нищо вече между нас.

 

Докосването ти вече е студено,

душата ти е сложен кръстопът,

но път към мене не намерил,

какво ти струва да потърсиш друг...

 

Коя ли друга обич някъде те търси,

коя ли друга обич нейде си ранил,

коя ли друга обич в очите ти безмълвни

е търсила утеха, но уви...

 

Сърцата ни са толкова студени

и вече не туптят в едно,

останали ти нещо да ги стоплиш

или  всичко е загубено, защо?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...