17 дек. 2007 г., 09:30

Студ

1.2K 0 7

Свободата  ни е окована като птица,

останала без своите крила,

сърцата ни са вплетени без смисъл,

и няма нищо вече между нас.

 

Докосването ти вече е студено,

душата ти е сложен кръстопът,

но път към мене не намерил,

какво ти струва да потърсиш друг...

 

Коя ли друга обич някъде те търси,

коя ли друга обич нейде си ранил,

коя ли друга обич в очите ти безмълвни

е търсила утеха, но уви...

 

Сърцата ни са толкова студени

и вече не туптят в едно,

останали ти нещо да ги стоплиш

или  всичко е загубено, защо?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...