25 ene 2014, 19:10  

Студ

  Poesía » Otra
778 0 11
Искрата е първа,
след нея идва димът.
Той може да бъде и ялов…
Като змийче се гъне в началото,
издува гръб,
бял и лют - просълзява те.

 

Блясва пламък,
ако димът е плодовит.
Изгаря надежди,
стреми се нагоре, огрява.
Топлината му бяга…
Пламъкът е светлик,
но след него
идва ред на жаравата…

 

Тя - жаравата -
е като жена…
Топли истински,
преплита сенки
в дълбоките нощи.
Приютява, съблича -
дори непознат…
Покрива се с пепел
но топли,
а може и още…




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Покрива се с пепел
    но топли,
    а може и още…"
    ............................................
    Както винаги оригинални и ярки метафори,
    силно въздействащ стих, посветен на философията
    за живота и негримираните сезони на любовта,
    в които се преоткриваме, за да констатираме,
    че всъщност нищо не е същото, за каквото го
    мислим... Поздрави!
  • "...Тя - жаравата е като жена ..." - а ако жената е като жарава, какво правим ...? Поздрави, Краси! Как да слизам от твоите висоти?
  • навремето Прометей го наказали, задето откраднал огъня. но си заслужава - щом докарва такава жарава и пепел! поздрав
  • "Покрива се с пепел
    но топли,
    а може и още…"

    Топъл стих.Като жарава.
  • Споделям последователността и любовта може да премине през всичките фази, но има ли я, тя Е.

    Благодаря за смисления стих, Краси!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...