25 янв. 2014 г., 19:10 2014-01-25T19:13:54+02:00

Студ

Поэзия » Другая

783 0 11

Искрата е първа,
след нея идва димът.
Той може да бъде и ялов…
Като змийче се гъне в началото,
издува гръб,
бял и лют - просълзява те.

Блясва пламък,
ако димът е плодовит.
Изгаря надежди,
стреми се нагоре, огрява.
Топлината му бяга…
Пламъкът е светлик,
но след него
идва ред на жаравата…

Тя - жаравата -
е като жена…
Топли истински,
преплита сенки
в дълбоките нощи.
Приютява, съблича -
дори непознат…
Покрива се с пепел
но топли,
а може и още…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Rimoza (Кръстина Тодорова)

"Покрива се с пепел
но топли,
а може и още…"
............................................
Както винаги оригинални и ярки метафори,
силно въздействащ стих, посветен на философията
за живота и негримираните сезони на любовта,
в които се преоткриваме, за да констатираме,
че всъщност нищо не е същото, за каквото го
мислим... Поздрави!

2014-02-02T15:05:53+02:00
valqka (Валентин Василев)

"...Тя - жаравата е като жена ..." - а ако жената е като жарава, какво правим ...? Поздрави, Краси! Как да слизам от твоите висоти?

2014-01-29T10:17:09+02:00
dinko1963 (Динко)

навремето Прометей го наказали, задето откраднал огъня. но си заслужава - щом докарва такава жарава и пепел! поздрав

2014-01-29T09:23:22+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Покрива се с пепел
но топли,
а може и още…"

Топъл стих.Като жарава.

2014-01-28T00:14:44+02:00
Sanvali (Санвали)

Споделям последователността и любовта може да премине през всичките фази, но има ли я, тя Е.

Благодаря за смисления стих, Краси!

2014-01-27T11:25:02+02:00