Искрата е първа,
след нея идва димът.
Той може да бъде и ялов…
Като змийче се гъне в началото,
издува гръб,
бял и лют - просълзява те.
Блясва пламък,
ако димът е плодовит.
Изгаря надежди,
стреми се нагоре, огрява.
Топлината му бяга…
Пламъкът е светлик,
но след него
идва ред на жаравата…
Тя - жаравата -
е като жена…
Топли истински,
преплита сенки
в дълбоките нощи.
Приютява, съблича -
дори непознат…
Покрива се с пепел
но топли,
а може и още…
© Красимир Чернев Все права защищены
но топли,
а може и още…"
............................................
Както винаги оригинални и ярки метафори,
силно въздействащ стих, посветен на философията
за живота и негримираните сезони на любовта,
в които се преоткриваме, за да констатираме,
че всъщност нищо не е същото, за каквото го
мислим... Поздрави!