Jan 25, 2014, 7:10 PM  

Студ

  Poetry » Other
780 0 11
Искрата е първа,
след нея идва димът.
Той може да бъде и ялов…
Като змийче се гъне в началото,
издува гръб,
бял и лют - просълзява те.

 

Блясва пламък,
ако димът е плодовит.
Изгаря надежди,
стреми се нагоре, огрява.
Топлината му бяга…
Пламъкът е светлик,
но след него
идва ред на жаравата…

 

Тя - жаравата -
е като жена…
Топли истински,
преплита сенки
в дълбоките нощи.
Приютява, съблича -
дори непознат…
Покрива се с пепел
но топли,
а може и още…




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Покрива се с пепел
    но топли,
    а може и още…"
    ............................................
    Както винаги оригинални и ярки метафори,
    силно въздействащ стих, посветен на философията
    за живота и негримираните сезони на любовта,
    в които се преоткриваме, за да констатираме,
    че всъщност нищо не е същото, за каквото го
    мислим... Поздрави!
  • "...Тя - жаравата е като жена ..." - а ако жената е като жарава, какво правим ...? Поздрави, Краси! Как да слизам от твоите висоти?
  • навремето Прометей го наказали, задето откраднал огъня. но си заслужава - щом докарва такава жарава и пепел! поздрав
  • "Покрива се с пепел
    но топли,
    а може и още…"

    Топъл стих.Като жарава.
  • Споделям последователността и любовта може да премине през всичките фази, но има ли я, тя Е.

    Благодаря за смисления стих, Краси!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...