13 mar 2016, 23:24

Студ 

  Poesía » Otra
1202 2 1

Студът ме е обхванал.
Студ и празнота.
С нокти тишината дращи по пустата душа.
Но всъщност нея няма я,

черна дупка има там.
Всяко щастие поглъща,

всеки къс човешки блян.

Живея, колкото да съществувам. 
Но това не е живот, нали?
Ах, как искам желание във мене пак да закипи! 

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??