13 mar 2016, 23:24

Студ 

  Poesía » Otra
1304 2 1
Студът ме е обхванал.
Студ и празнота.
С нокти тишината дращи по пустата душа.
Но всъщност нея няма я,
черна дупка има там.
Всяко щастие поглъща,
всеки къс човешки блян.
Живея, колкото да съществувам.
Но това не е живот, нали?
Ах, как искам желание във мене пак да закипи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??