Студът ме е обхванал.
Студ и празнота.
С нокти тишината дращи по пустата душа.
Но всъщност нея няма я,
черна дупка има там.
Всяко щастие поглъща,
всеки къс човешки блян.
Живея, колкото да съществувам.
Но това не е живот, нали?
Ах, как искам желание във мене пак да закипи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse