13.03.2016 г., 23:24 ч.

Студ 

  Поезия » Друга
5.0 / 2
1331 2 1
Студът ме е обхванал.
Студ и празнота.
С нокти тишината дращи по пустата душа.
Но всъщност нея няма я,
черна дупка има там.
Всяко щастие поглъща,
всеки къс човешки блян.
Живея, колкото да съществувам.
Но това не е живот, нали?
Ах, как искам желание във мене пак да закипи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Предложения
  • Записах се на курс по Лицемерие и най-напред научих грозна истина – в емоциите кредит на доверие не ...
  • Когато си единствена жена и мъж в сърцето си те носи, не се страхувай ти от тишина, не се измъчвай о...
  • ...като праг посрещаш ме, когато ме завеят черни ветрове... Евтим Евтимов Не бягам. Ветровете ме отв...

Още произведения »