Mar 13, 2016, 11:24 PM

Студ 

  Poetry » Other
1204 2 1

Студът ме е обхванал.
Студ и празнота.
С нокти тишината дращи по пустата душа.
Но всъщност нея няма я,

черна дупка има там.
Всяко щастие поглъща,

всеки къс човешки блян.

Живея, колкото да съществувам. 
Но това не е живот, нали?
Ах, как искам желание във мене пак да закипи! 

© Даниела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??