Nevium (Нина Чалъкова)
194 287
16 dic 2021, 17:52

Студ 

  Poesía » Verso libre, Otra
648 3 7

Днес си купих студ,

от празните улици

на осиротелия град.

Нали ме знаеш,

вечно търся неща,

които друг би подминал.

 

Купих си днес студ:

колкото искаш;

за един век

или два, че и за три

мисля,

че ще стигне;

 

Нежно галеше моите коси,

разказваше ми

как минавали

са му дните,

как хората от него

бягат щом ги доближи,

и колко лошо е

в наши дни да си

различен.

 

Аз стоях със него

в парка до една

замръзнала река:

слушах го внимателно,

после хванах неговата ръка.

Погледна ме така

сякаш му напомних

на онази зима,

която никога

и не пристига.

Не каза нищо:

само се усмихна.

 

 

Днес си взех студа

от самотните улици

на града.

Но ти едва ли

ще разбереш:

че той ме стопли

повече от

каквато и да е пещ.

Освети очите ми,

от която и да е

в дома ми свещ

и

не поиска нищичко

в замяна.

 

Усмихнах се и аз:

станахме вече двама.

© Нина Чалъкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ти благодаря, че дойде да ме прочетеш. Радвам се, че ти е харесал моят стих!
  • Много интересна идея, която си описала невероятно красиво. Много ми хареса твоя стих ❤️
  • Много се радвам! Благодаря, Миночка!
  • Хареса ми!
  • Студа се купува от място, което всеки не може да намери. И при всеки, това място е различно.
    Благодаря ви, Нина, Калина, че се отбихте при мен!
  • Дълбока е душата ти!
  • да стоплиш студа в сърцето не е лесно, а със сърцето...
    продава ли се студ и колко струва
    нима го произвеждат вече... ?!
    но да го стоплиш винаги си струва,
    ако е истински, човече!
Propuestas
: ??:??