Студ
Днес си купих студ,
от празните улици
на осиротелия град.
Нали ме знаеш,
вечно търся неща,
които друг би подминал.
Купих си днес студ:
колкото искаш;
за един век
или два, че и за три
мисля,
че ще стигне;
Нежно галеше моите коси,
разказваше ми
как минавали
са му дните,
как хората от него
бягат щом ги доближи,
и колко лошо е
в наши дни да си
различен.
Аз стоях със него
в парка до една
замръзнала река:
слушах го внимателно,
после хванах неговата ръка.
Погледна ме така
сякаш му напомних
на онази зима,
която никога
и не пристига.
Не каза нищо:
само се усмихна.
Днес си взех студа
от самотните улици
на града.
Но ти едва ли
ще разбереш:
че той ме стопли
повече от
каквато и да е пещ.
Освети очите ми,
от която и да е
в дома ми свещ
и
не поиска нищичко
в замяна.
Усмихнах се и аз:
станахме вече двама.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
