Студ и цвят
Препъвах се в кестени,
преди да усетя
как всичко превръща се в спомени.
Прегръщайки ме,
може би за последно,
песента премина в тъжни тонове.
Студеният вятър дълбоко прониква.
Есента
понякога шепти, понякога съска
всe същите златни слова.
Притихват, последните лъчи в мен заспиват.
Мелодията вече влачи се,
а аз, затваряйки очи,
прочитам думите в ума си
"не е имало по-тежка есен преди".
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диляна Todos los derechos reservados
