22 sept 2009, 12:05

Студ и цвят 

  Poesía » De amor
584 0 1

Препъвах се в кестени,

преди да усетя

как всичко превръща се в спомени.

Прегръщайки ме,

може би за последно,

песента премина в тъжни тонове.

Студеният вятър дълбоко прониква.

Есента

понякога шепти, понякога съска

всe същите златни слова.

Притихват, последните лъчи в мен заспиват.

Мелодията вече влачи се,

а аз, затваряйки очи,

прочитам думите в ума си

"не е имало по-тежка есен преди".

 

© Диляна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??