Sep 22, 2009, 12:05 PM

Студ и цвят 

  Poetry » Love
572 0 1

Препъвах се в кестени,

преди да усетя

как всичко превръща се в спомени.

Прегръщайки ме,

може би за последно,

песента премина в тъжни тонове.

Студеният вятър дълбоко прониква.

Есента

понякога шепти, понякога съска

всe същите златни слова.

Притихват, последните лъчи в мен заспиват.

Мелодията вече влачи се,

а аз, затваряйки очи,

прочитам думите в ума си

"не е имало по-тежка есен преди".

 

© Диляна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??