22.09.2009 г., 12:05 ч.

Студ и цвят 

  Поезия » Любовна
582 0 1

Препъвах се в кестени,

преди да усетя

как всичко превръща се в спомени.

Прегръщайки ме,

може би за последно,

песента премина в тъжни тонове.

Студеният вятър дълбоко прониква.

Есента

понякога шепти, понякога съска

всe същите златни слова.

Притихват, последните лъчи в мен заспиват.

Мелодията вече влачи се,

а аз, затваряйки очи,

прочитам думите в ума си

"не е имало по-тежка есен преди".

 

© Диляна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??