10 oct 2008, 0:26

Студен, но и красив

  Poesía
992 0 1

                                                             Знаеш ли колко е трудно да забравиш любимата

                                                             и как е  естествено да погледнеш назад,

                                                             там, където бе топло по средата на зимата

                                                             и уютно приветлив бе чуждият град?

 

 

Този град на самотници и влюбени,

този град е толкова противоречив.

В него аз те срещнах и загубих,

като теб е той - студен, но и красив.

 

Толкова го мразя и обичам...

Град на гордост и презряна самота.

Свикнал съм по стръмнините му да тичам,

а по равното, проклинайки, пълзя.

 

Изписква в утрото мелодията тъпа,

часовникът светлинен отмерва точен час

и спирката позната още ми е скъпа,

защото рано сутрин напомня ми за нас.

 

Напомня ми за наш`те нощи, мила,

за строфи ненаписани, изплакани пред теб,

за страстите в целувките си скрила,

за ласките, откраднати сред някой стар вертеп.

 

Мога, но не искам да забравя

най-скъпото, което съм презрял.

Града на влюбените ще оставя

и тебе... всичко свое вече съм ти дал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Рашков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • красиво е, Пламене, невероятно красиво!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...