Знаеш ли колко е трудно да забравиш любимата

                                                             и как е  естествено да погледнеш назад,

                                                             там, където бе топло по средата на зимата

                                                             и уютно приветлив бе чуждият град?

Този град на самотници и влюбени,

този град е толкова противоречив.

В него аз те срещнах и загубих,

като теб е той - студен, но и красив.

Толкова го мразя и обичам...

Град на гордост и презряна самота.

Свикнал съм по стръмнините му да тичам,

а по равното, проклинайки, пълзя.

Изписква в утрото мелодията тъпа,

часовникът светлинен отмерва точен час

и спирката позната още ми е скъпа,

защото рано сутрин напомня ми за нас.

Напомня ми за наш`те нощи, мила,

за строфи ненаписани, изплакани пред теб,

за страстите в целувките си скрила,

за ласките, откраднати сред някой стар вертеп.

Мога, но не искам да забравя

най-скъпото, което съм презрял.

Града на влюбените ще оставя

и тебе... всичко свое вече съм ти дал.