8 jun 2016, 8:01

Студена вечеря

  Poesía » Otra
663 0 5

Подаяние е твоята софра:
трохите от храна за мисълта,
трохи от любовта...
Не е щедрост
госта като просяк да "гощаваш",
нито просяка с трохите да "спасяваш"...
опасно не е дето взимаш,
а онова което даваш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей Йоана, да, така е. Но човек като дава, трябва да знае, че за едни може да е цяр, а за други - отрова. Следователно трябва да се мисли на кого и колко (и дали изобщо) да се дава. Понякога протегнатата ръка, дори несъзнателно и с добри намерения, може да се превърне в стръв и капан, ако човек не е разумен.
  • Всеки дава по неволя себе си...
  • Благодаря, Гаврил - еднопосочни сме в "идеята" ти тук.
  • Много ми хареса коментара ти, Рени. Ако човек дава с неохота, значи не е трябвало да дава. Даването е опасно когато не правиш сметка на кого колко и какво всъщност даваш... Даването може да бъде заробване, особено даването на илюзии.
  • Опасно е да имаш, но да няма на кого да даваш,
    опасно е тогава когато с имането обедняваш
    и пак защото имаш, а няма на кого да даваш....
    Опасно е когато - след "госта" -
    с от себе даденото пак оставаш.
    Опасно е когато взимаш,
    а все по-малко за даване имаш,
    опасно е когато някой дава,
    а вземащият не различава
    зърно от плява.
    но! "Сърцето този изпит заслужава"

    Поздрав, Бърнс - хареса ми много и си позволих горното, за което, моля, да ме извиниш!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....