Jun 8, 2016, 8:01 AM

Студена вечеря

  Poetry » Other
659 0 5

Подаяние е твоята софра:
трохите от храна за мисълта,
трохи от любовта...
Не е щедрост
госта като просяк да "гощаваш",
нито просяка с трохите да "спасяваш"...
опасно не е дето взимаш,
а онова което даваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей Йоана, да, така е. Но човек като дава, трябва да знае, че за едни може да е цяр, а за други - отрова. Следователно трябва да се мисли на кого и колко (и дали изобщо) да се дава. Понякога протегнатата ръка, дори несъзнателно и с добри намерения, може да се превърне в стръв и капан, ако човек не е разумен.
  • Всеки дава по неволя себе си...
  • Благодаря, Гаврил - еднопосочни сме в "идеята" ти тук.
  • Много ми хареса коментара ти, Рени. Ако човек дава с неохота, значи не е трябвало да дава. Даването е опасно когато не правиш сметка на кого колко и какво всъщност даваш... Даването може да бъде заробване, особено даването на илюзии.
  • Опасно е да имаш, но да няма на кого да даваш,
    опасно е тогава когато с имането обедняваш
    и пак защото имаш, а няма на кого да даваш....
    Опасно е когато - след "госта" -
    с от себе даденото пак оставаш.
    Опасно е когато взимаш,
    а все по-малко за даване имаш,
    опасно е когато някой дава,
    а вземащият не различава
    зърно от плява.
    но! "Сърцето този изпит заслужава"

    Поздрав, Бърнс - хареса ми много и си позволих горното, за което, моля, да ме извиниш!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...