Студена вечеря

Comments

• 

  Burns

  Здравей Йоана, да, така е. Но човек като дава, трябва да знае, че за едни може да е цяр, а за други - отрова. Следователно трябва да се мисли на кого и колко (и дали изобщо) да се дава. Понякога протегнатата ръка, дори несъзнателно и с добри намерения, може да се превърне в стръв и капан, ако човек не е разумен.

  2016-06-08T13:36:25+03:00
• 

  limeruna (Йоана)

  Всеки дава по неволя себе си...

  2016-06-08T10:16:08+03:00
• 

  ParvaNova (Ренета Първанова)

  Благодаря, Гаврил - еднопосочни сме в "идеята" ти тук.

  2016-06-08T09:32:09+03:00
• 

  Burns

  Много ми хареса коментара ти, Рени. Ако човек дава с неохота, значи не е трябвало да дава. Даването е опасно когато не правиш сметка на кого колко и какво всъщност даваш... Даването може да бъде заробване, особено даването на илюзии.

  2016-06-08T09:21:53+03:00
• 

  ParvaNova (Ренета Първанова)

  Опасно е да имаш, но да няма на кого да даваш,
  опасно е тогава когато с имането обедняваш
  и пак защото имаш, а няма на кого да даваш....
  Опасно е когато - след "госта" -
  с от себе даденото пак оставаш.
  Опасно е когато взимаш,
  а все по-малко за даване имаш,
  опасно е когато някой дава,
  а вземащият не различава
  зърно от плява.
  но! "Сърцето този изпит заслужава"
  
  Поздрав, Бърнс - хареса ми много и си позволих горното, за което, моля, да ме извиниш!

  2016-06-08T09:06:28+03:00