8.06.2016 г., 8:01

Студена вечеря

654 0 5

Подаяние е твоята софра:
трохите от храна за мисълта,
трохи от любовта...
Не е щедрост
госта като просяк да "гощаваш",
нито просяка с трохите да "спасяваш"...
опасно не е дето взимаш,
а онова което даваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей Йоана, да, така е. Но човек като дава, трябва да знае, че за едни може да е цяр, а за други - отрова. Следователно трябва да се мисли на кого и колко (и дали изобщо) да се дава. Понякога протегнатата ръка, дори несъзнателно и с добри намерения, може да се превърне в стръв и капан, ако човек не е разумен.
  • Всеки дава по неволя себе си...
  • Благодаря, Гаврил - еднопосочни сме в "идеята" ти тук.
  • Много ми хареса коментара ти, Рени. Ако човек дава с неохота, значи не е трябвало да дава. Даването е опасно когато не правиш сметка на кого колко и какво всъщност даваш... Даването може да бъде заробване, особено даването на илюзии.
  • Опасно е да имаш, но да няма на кого да даваш,
    опасно е тогава когато с имането обедняваш
    и пак защото имаш, а няма на кого да даваш....
    Опасно е когато - след "госта" -
    с от себе даденото пак оставаш.
    Опасно е когато взимаш,
    а все по-малко за даване имаш,
    опасно е когато някой дава,
    а вземащият не различава
    зърно от плява.
    но! "Сърцето този изпит заслужава"

    Поздрав, Бърнс - хареса ми много и си позволих горното, за което, моля, да ме извиниш!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...