Burns
228 1006
8.06.2016 г., 8:01 ч.

Студена вечеря 

  Поезия » Друга
529 0 5

Подаяние е твоята софра:
трохите от храна за мисълта,
трохи от любовта...
Не е щедрост
госта като просяк да "гощаваш",
нито просяка с трохите да "спасяваш"...
опасно не е дето взимаш,
а онова което даваш.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей Йоана, да, така е. Но човек като дава, трябва да знае, че за едни може да е цяр, а за други - отрова. Следователно трябва да се мисли на кого и колко (и дали изобщо) да се дава. Понякога протегнатата ръка, дори несъзнателно и с добри намерения, може да се превърне в стръв и капан, ако човек не е разумен.
  • Всеки дава по неволя себе си...
  • Благодаря, Гаврил - еднопосочни сме в "идеята" ти тук.
  • Много ми хареса коментара ти, Рени. Ако човек дава с неохота, значи не е трябвало да дава. Даването е опасно когато не правиш сметка на кого колко и какво всъщност даваш... Даването може да бъде заробване, особено даването на илюзии.
  • Опасно е да имаш, но да няма на кого да даваш,
    опасно е тогава когато с имането обедняваш
    и пак защото имаш, а няма на кого да даваш....
    Опасно е когато - след "госта" -
    с от себе даденото пак оставаш.
    Опасно е когато взимаш,
    а все по-малко за даване имаш,
    опасно е когато някой дава,
    а вземащият не различава
    зърно от плява.
    но! "Сърцето този изпит заслужава"

    Поздрав, Бърнс - хареса ми много и си позволих горното, за което, моля, да ме извиниш!
Предложения
: ??:??