15 dic 2018, 12:04  

Студени отблясъци 

  Poesía » Verso acróstico, Formas graves
915 3 7

Нощта огъва сребърни вихрушки

пОнесени на ангелски криле,

и зВън камбанен, в снежния си плен,

оттАтък на стъклото е зашушнал.

 

Гори огнище, топлото наужким

пОлепва по живота ни нелек,

поД пламъка прозира, че от лед

на мИслите следите се промушват.

 

Наздравица престорена увисва –

нАпомня ни, че някога били сме

двЕ птичета от елховите клони. 

 

Под празничния бляскав звездопад, 

нАрамили товар от монотонност, 

сеКундите превъртаме... назад.

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??